Постинг
13.07.2009 20:48 -
Кажи ми, Поето...
Искри, когато виждаш...
цветовете са различни,
по наситени,
като огледални нишки.
Отраженията се размиват,
линиите на съдбата прозират
през изтъканите думи...
кажи ми, Поето, кажи ми...
да виждаш е трудно,
не търся златно руно
или велики мечти
за слава, за егоизъм...
друго душата ми зове...
речта никога не стига,
написаното нейде остава,
но променя се, променя...
Как да опиша всичко що е светлина...
тя не се рисува Поето, кажи ми...
нареди я с магията на рими...
дали пак в нас ще прогледне,
дали истинско е видимото днес,
кажи ми, Поето, кажи ми...
недей чака награди и чест,
покажи ни...
светлина ми трябва,
а не медали,
отричам тези идеали...
Искам, Поето,
Човек да се римувам...
цветовете са различни,
по наситени,
като огледални нишки.
Отраженията се размиват,
линиите на съдбата прозират
през изтъканите думи...
кажи ми, Поето, кажи ми...
да виждаш е трудно,
не търся златно руно
или велики мечти
за слава, за егоизъм...
друго душата ми зове...
речта никога не стига,
написаното нейде остава,
но променя се, променя...
Как да опиша всичко що е светлина...
тя не се рисува Поето, кажи ми...
нареди я с магията на рими...
дали пак в нас ще прогледне,
дали истинско е видимото днес,
кажи ми, Поето, кажи ми...
недей чака награди и чест,
покажи ни...
светлина ми трябва,
а не медали,
отричам тези идеали...
Искам, Поето,
Човек да се римувам...
