Стъпвам, преуморена

от дългото пътуване

на душата ми - свита,

несподелена...

спирката е далече...

истината ми е река,

безкрайна,

ту бурна,

ту плавна,

в самота...

Миналото -

нейде остава ,

прелива,

отминава....

както повей

през птичи крила...

както роса

никога съща,

никога една...

само пътят пред мен е...

неясен...

дълбока река...

по пътя ще  се намеря...

стъпвам...

боса...

свободна...

сама...